Интервю взето от Красимира Шкодрова-Пищухина – изп. директор на „Асоциация Свободен Енергиен Пазар“ в Дарик радио от Ники Кънчев.

Н: „Има ли свободен енергиен пазар в България? Дава ли ни той възможност да намалим сметките си за ток?
Всеки от нас е потребител на електроенергия и е заинтересован да намали разходите си. На тази тема ще си говорим в следващите минути с Красимира Шкодрова-Пищухина – изп. директор на „Асоциация Свободен Енергиен Пазар“.
Бихте ли ни разказали каква организация, Асоциация е Свободен Енергиен Пазар? Какво представлява и какви са нейните цели?“
К: „Асоциация Свободен Енергиен Пазар /АСЕП/ е сдружение с нестопанска цел. То е създадено от български частни компании през 2014 година с цел да работи за либерализирания пазар на енергия в България. Тъй като ние вярваме в конструктивната сила на обединението и координацията, Асоциацията предоставя платформа за обмен на идеи и за сътрудничество между всички пазарни участници в процеса на изграждане на конкурентен енергиен пазар. Стремим се за равен достъп до всички участници, който да гарантира ниски цени, да осигурява широк избор и сигурност на доставките“.
Н: „Звучи перфектно. Ниски цени, широк избор. Кой би се отказал от нещо подобно? Какви са вашите цели и приоритети?“
К: „За постигане на тази идеална картина, която току-що описах, приоритетите ни в краткросрочен план са фокусирани върху сътрудничество с институциите при изграждане и усъвършенстване на правната рамка на Свободния Енергиен Пазар.
В дългосрочен план Асоциация Свободен Енергиен Пазар се стреми да поддържа балансирана и прозрачна конкурентна среда на българския енергиен пазар“.
Н: „В същото време тази либерализация на енергиен пазар в България е предмет на един доста горещ обществен дебат. Защо, защо се води този дебат?“
К: „Свободният пазар на електроенергия, в частност, има своите особености. Той се развива в полето на Монополи, които класическата икономическа теория нарича „естествени“. Имам предвид предприятията, които монополно експлоатират електроенергийните мрежи и инфраструктурата на природен газ на случая на газовия пазар. Свободният Енергиен Пазар не възниква спонтанно, а се организира от държавни институции чрез съответно законодателство. Именно за това, широкия обществен дебат според нас е абсолютно необходим, за да се формират пазарни правила равноправно отчитащи интересите на всички пазарни участници. Крайните потребители на този пазар също са поставени пред предизвикателства, преди всичко, защото опитът, който те вече имат на свободния пазар на други стоки и услуги не може да им бъде от особена полза на електроенергийния пазар. В допълнение, търговията с електроенергия е високо специализиран сектор. Това предполага опасността крайния потребител да допуска грешки, за които плаща. Затова сподед нас, обществения дебат трябва да включва целенасочена информационна кампания, която да изгради необходимата потребителска култура. Имам предвид онзи минимум от знания, който потребителят трябва да има за икономически ефективно участие на свободния пазар на електроенергия.
Тук бих искала да направя едно остъпление, за да разгранича информационната кампания, за която аз говоря, от наблюдаваната през последните месеци широка PR кампания, която като че ли е насочена към дескридитиране на търговците на електрическа енергия, които не са част от икономическите групи на естествените Монополи. Манипулативното внушение, че търговците на свободния пазар по дефиниция прилагат неетични измамни практики не цели да предпази потребителя, а да повлияе на неговия свободен избор. Тази негативна PR кампания ясно вреди на обществения интерес, тъй като подменя всъщност необходимата информационна кампания насочена към изграждане на пазарна култура“.
Н: „Като говорим за информираност какво трябва да зная аз като потребител за свободния пазар на ток?“
К: „Преди всичко потребителят трябва да знае, че свободния пазар на електрическа енергия в България е факт. Приет е и действа в момента т.нар. „хибриден модел“ на пазара на електрическа енергия. Той запазва определен сегмент от пазара за държавно регулирани цени. Поетапната либерализация на пазара продължава повече от десетилетия и в момента е на финален етап. Действащото законодателство независимо от това, че все още остават някои несъвършенства и предстоят някои промени, позволява на потребителите от всички категории свободно да избират дали да се снабдяват с електрическа енергия по държавно регулирани, или по свободно договаряни цени.
Според не отдавна публикуван доклад на енергийния регулатор – към началото на тази година на свободния пазар са се търгували 50% от цялата електроенергия, а 45% са били търгувани на регулирания пазар. Статистиката сочи 13 400 стопански потребители преминали от регулирания към свободния пазар в края на 2015 година. Цифрите, които цитирах постоянно нарастват поради конкурентните цени и качеството на услугите предлагани от търговците на свободния пазар. В зависимост от профила на потребление стопанските потребители, които са излезли на свободния пазар до скоро спестяваха около 20% от последната месечна сметка. За малките стопански потребители тази цифра в момента е по-малка, поради последните ценови решения на регулатора, но това е отделна тема.
През Април тази година влезе в сила инструкция позволяваща излизане на свободния пазар на малките стопански и битовите потребители. Има вече унифицирани процедури и изисквания за предоставяне на достъп до мрежите на на малките крайни клиенти. Така че потребителите не разполагащи с електромери за дистанционно отчитане могат да излязат на свободния пазар. За тях са приети Стандартизирани профили за консумация. В момента на българския пазар оперират около 30 активни търговци на електрическа енергия, като този брой непрекъснато расте. Наблюдаваме и сериозна ценова конкуренция между търговците на електрическа енергия и борба за клиенти“.

Н: „Сигурно няма как. И все пак, някои основни неща, които хората трябва да знаят, които ни слушат в момента. Разбрахме вече, че има право да се доставя ток и от по-малки фирми и човек да избира. Съответно да им види офертите и да си каже: „това ме устройва, това не ме устройва. Ще си продължа по стария начин или ще опитам нещо ново“.
К: „Да, това е най-важното, което има, а именно свободата на избор. Но като потребител и участник на свободния пазар, за да е ефективно това участие трябва потребителят да е запознат с някои основни концепции. Например с това, че електроенергията е стока.С това, че участниците на електроенергийния пазар са производители, търговци и крайни клиенти. Всички знаем, че токът се пренася до потребителите по електропреносна мрежа и се разпределя до всеки клиент чрез разпределителна мрежа“.
Н: „Т.е. енергията е стока“.
К: „Енергията е стока“.
Н: „Която можем да си купуваме“.
К: „Да, електроенергията в България можем да купуваме на т. нар. Електрохибриден пазар, който вече мисля, че споменах. Пазарът на ток има регулиран сегмент, на който цените, квоти, условия се определят от енергийния регулатор и токът се доставя от териториално електроразпределително предприятие.
Има също така свободен сегмент на пазара, на който клиентът има неограничено право за избор на доставчик на ток, с който договаря цена и условия.
Независимо обаче, обърнете внимание, че като клиент – вие се снабдяване с енергия по регулирани или по свободно договорени цени, вие продължавате да заплащате регулираните цени за мрежови услуги. Имам предвид такси пренос и достъп.
Сега свободният сегмент на пазара, това, което трябва да знаете за него е, че той е изграден въз основа на модела двустранни договори и балансиращ пазар, т.е. малко пояснение – потребителите сключват договори за доставка на енергия според прогнозни графици, които отразяват тяхната очаквана консумация на енергия. Производителите произвеждат договорирани количества. Когато има несъответствие между техните количества и действителната консумация или производство се активира пазарът на балансираща енергия.
Този пазар урежда разликите между предварително заявените и действително консумираните и генерирани количества електроенергия. Тези разлики се наричат небаланси. Трябва да ви предупредя като потребител, който евентуално желае да излезе на свободния пазар, че търговските участници на свободния пазар, какъвто вие ще станете – носят отговорност за балансиране на своите обекти и би трябвало да сключат с електроенергийния системен оператор Договор за балансиране. Това предполага много точно балансиране на потреблението. Тъй като това не винаги е възможно, за да се намалят разходите за небаланси цените, на които се определят административно и са силно санкциониращи. Отделните участници на пазара могат да се обединяват в отделно балансиращи групи, включващи един или повече търговци, потребители или собственици на мрежите. Всяка балансираща група има свой координатор, който има отговорността за балансиране и разходите по администриране взаимодействието с електросистемен оператор. Вие можете да се присъедините само към една балансираща група, като прехвърлите задължението си за балансиране към координатора и след това вие, и другите участници в балансиращата група уреждат своите разходи с координатора. Обединяването в балансираща група позволява разходите за небаланси да бъдат намалени. Поради т.нар „групов ефект на балансиране“, който възниква, когато някои от участниците в групата имат небаланси с различен знак – те взаимно се елиминират.
Сега, ако искате да излезете на свободния пазар, разбира се, трябва предварително да направите проучването и да изберете доставчика. За да изберете най-изгодната оферта, трябва да анализирате сметките си и да разгледате условията, които предлагат алтернативните доставчици. Това може да се направи по Интернет или може да посещавате офисите на доставчиците. Същевременно самите търговци, доставчици предлагат безплатен анализ на консумацията, на размера и профила, и предлагат съответстващи тарифни планове“.
Н: „Ще имам ли проблеми, ако реша да сменя доставчика? Да се махна от единия и да отида при друг? Каква е процедурата по смяната?“
К: „Нямате никакъв проблем да сменяте доставчика си. Съществува процедура, която регламентира тази смяна. Процедурата е приета от Комисията за Енергийно и Водно Регулиране. Както казах, първо трябва да изберете доставчик. Доставчиците предлагат много подробна информация за административните формалности и обикновено съдействат за тяхното извършване съвършено безплатно.
След като изберете нов доставчик и подпишете договор с него, може да заявите прехвърлянето на доставчика, в смисъл, смяната на доставчика или лично – в най-близкия клиентски център на териториалната мрежова компания, или можете да упълномощите новия доставчик да извърши прехвърлянето. Електроразпределителното дружество е задължено да извърши регистрацията с новия доставчик“.
Н: „Еднакво качество енергия ли ще получавам аз от една фирма, от втора или от трета?“
К: „Качеството на енергията не зависи от доставчика. ЕРП има отговорността за това и отговорностите на електроразпределителните предприятия не се променят. При смяната на доставчик – захранването ви не се прекъсва, ако по някаква причина договорът ви с доставчик на свободния пазар бъде прекратен, захранването ви няма да бъде преустановено. В такъв случай, то ще бъде извършено от т.нар. доставчик от последна инстанция по регулирани цени“.
Н: „Възможно ли е някакво саботиране? Аз сменям доставчика и да кажем, от електропреносителната мрежа не ми го доставят. Нямам ток“.
К: „Не, такова нещо не е възможно. Вие можете да прекратите договора си с новия ви доставчик, когато изтече срокът му при условията, които внимателно трябва да погледнете преди да подпишете договора, естествено. Ситуацията е, както с телекомуникационните услуги. Единствено при телекомуникационните услуги се прекратява самата услуга, а в този случай няма прекратяване на доставка на електрическа енергия“.
Н: „В по-развити страни от нас има ли го това нещо? Свободният пазар на ток как се развива?“
К: „Трябва да кажа, че България е в последните редици, „на опашката“ на електроенергийния пазар. Хубаво е, че има европейска правна рамка, която ни задължава да ускорим дейностите“.
Н: „Добре! На финала посъветвайте ме да изляза ли на свободния пазар на ток още сега?“
К: „Трябва да кажа за вас и за слушателите, че регистрирането на свободния пазар не означава автоматично по-ниски сметки. Това зависи от пазарните цени, от регулираните цени и подчертавам от вашия избор като потребител. При настоящето ниво на регулираните цени, все още отсъства съществен икономически интерес за излизане на битовите потребители на свободния пазар. Но търговците представят на пазара все повече иновативни продукти, комбиниращи допълнителни услуги и цени, които могат да ви заинтересуват. При всички случаи, бих могла да ви посъветвам активно да проучвате предложенията. Свободата на избор е основна ценност, но и отговорност. Ефективността на вашето участие в пазара на електрическа енергия ще зависи от вашия свободен избор! А свободата на избор предполага работа, тя предполага знания за максималния брой съществуващи опции, събирания анализ на информацията за тези опции, тяхното съпоставяне с вашите потребности, т.е. от вас като пазарен участник се очаква не пасивно следване на указания, а собствена активност. И тъй като вие, г-н Кънчев, сте обществена личност бих могла да ви посъветвам да следите пулса на свободния пазар в интерес на българските потребители. Предизвиквам ви да смените доставчика си на ток, като отразите публично процеса, за да демонстрирате предимствата и недостатъците на преминаването на свободния пазар!“